Замазката е все още влажна? Изсушете я!

Ако искате бързо изсушаване на замазката, ние ще Ви помогнем. Независимо дали се касае за технологична влага или за последица от водопроводна авария, нашите немски професионални строителни осушители ще съкратят неколкократно технологичните срокове.


Потърсете ни сега:

(088) 7416 997

Начална страница  »  Инфотека  »  Измерване на влага в твърди вещества

Количествени методи за измерване на влага в твърди вещества

Количественото измерване на влага дава оценка на абсолютното или относителното водно съдържание на твърдото вещество. По-долу са изложени най-разпространените практически методи.

Лабораторни методи

Гравиметричен метод

Измерва се теглото на малка проба от изследвания материал. След сушене при регламентирани климатични условия, теглото се измерва повторно. Разликата между двете измервания се дължи на изпарената при сушенето вода.

Методът е изключително точен. При приложението му трябва да се внимава измерването да не бъде компрометирано от замърсявания с други летливи вещества. За съжаление намира ограничено приложение заради необходимостта от лабораторни условия и климатичен шкаф.

Калциево-карбиден метод

Смила се смес от калциев карбид с проба от строителния материал. Вследствие на химическата реакция между калциевия карбид и съдържащата се вода се отделя ацетилен. Количеството газ е в пряка зависимост от количеството вода. Чрез измерване на отделения ацетилен може да се съди за влажностното съдържание на строителните материали.

Методът е изключително удобен и точен. Винаги, когато се налага бързо да се измери съдържанието на влага с достатъчна точност, преносимият карбидно-ацетиленов влагомер е незаменим. В повечето европейски държави методът е приет за извършване на експертизи.

Грешки могат да се получат при измерване на замазки с включвания, възпрепятстващи доброто смесване на реактива с измервания материал (например специални замазки с фибри и т.н.).

В някои случаи производителите на замазки имат изрични препоръки за начина на измерване на влагата в продуктите им. Тези указания трябва да се следват задължително.

Преносим карбидно-ацетиленов влагомер

Абсорбционен метод

Всъщност абсорбционният метод е вариант на гравиметричния. Проба от точно премерено количество анхидриден калциев хлорид се поставя върху замазката под херметично прилепващ похлупак. След 72 часа теглото на пробата се премерва отново. По разликата, вследствие на абсорбираната вода, се съди за влажността на замазката.

Методът е много непрактичен и податлив към грешки. По тази причина е малко разпространен, използва се предимно в Северна Америка.

Електронни измервателни методи

Резистивен метод

Универсален измервателен прибор T2000S с комплект електроди за резистивно измерване на влага

Това е най-простия и най-разпространен метод за измерване на влага в дърво, мазилка и замазка. Основава се на зависимостта на специфичното съпротивление на съответния материал от водното му съдържание. Когато особена точност не е необходима, методът дава сравнително добри резултати. Преобразуването на отчетените от приборите относителни единици в абсолютна влага става чрез таблици и корекционни множители. Съществува огромно разнообразие от прибори, използващи този принцип на измерване — от опростени джобни прибори, удобни за пренасяне и използване, до  усъвършенствана професионална апаратура, позволяваща прецизни и надеждни измервания.

Грешките при измерването се дължат на разлики в зърнометрията, солевия състав, плътността на материала и др. За отчитане особеностите на различни дървесини и строителни материали, се налага превключване на режимите на измервателните прибори или използването на корекционни множители или таблици.

При измервания на влажността в дървесина задължително се прави температурна компенсация. Модерните професионални измервателни прибори, като например T 2000 S, извършват всички корекции автоматично.

Диелектричен метод

Диелектричен влагомер T650

Диелектричната проницаемост на водата е значително по-висока от тази на повечето строителни материали. Прибори с различни конструкции позволяват указване на съдържанието на влага посредством измерване на диелектричната проницаемост на материала, намиращ се в близост с измервателните електроди. По-старите прибори имат плосък електрод и се поставят върху повърхността на измервания материал. Поради редица несъвършенства напоследък те се изместват от прибори със сферичен електрод.

Методът е изключително удобен от практична гледна точка, но за съжаление е и в известна степен неточен. Някои производители на диелектрични прибори конструират уредите си да дават показания в проценти влага, но това е некоректно и заблуждаващо. При различни материали грешката на тези прибори е сравнително висока и те следва да се използват само за приблизителна оценка на абсолютната влага на дълбочина до 5cm.

Съществува възможност да се тарират показанията на прибора с помощта на калциево-карбидният метод с което могат да се комбинират точност, удобство и скорост на работата.

При извършване на сравнителни измервания, например за локализиране на влажни и сухи зони, диелектричните влагомери са най-добрият избор.

Микровълнов метод

Микровълнов влагомер T600

Приборите, използващи този метод, излъчват радиосигнал, настроен на резонансната честота на водната молекула. При наличие на вода в близост до антената, част от енергията на излъчения сигнал се поглъща. Чрез измерване на дела на погълнатата енергия може да се съди за количеството вода в съответния материал. Това е и единствения метод за извършване на неразрушаващи измервания, в зависимост от типа на сондата — от 3cm до около 80cm.

Предимствата и недостатъците на този метод наподобяват тези на диелектричния. Заради голямата дълбочина на измерването, микровълновите влагомери намират широко приложение при проверка на конструктивни елементи.

Хигрометричен метод

Методът се основава на явлението, че въздухът в непосредствено близост до хигроскопичен материал, има относителна влажност зависеща от влажността на материала. За извършване на измерването в материала се пробива тесен отвор и се залепва с леплива лента. След известно време въздухът в отвора добива влажност съответстваща на влажността в материала. Чрез тънък електронен датчик, които се промушва през лепливата лента, се измерва влажността на въздуха в отвора.

Методът е сравнително точен и практичен. Условие за меродавен резултат е познаването на сорбционната изотерма на измервания материал. Поради студения климат в скандинавските страни калциево-карбидният метод е трудноприложим и хигроскопичният е общоприет в практиката. Недостатък е необходимостта от изчакване на времето за достигане на равновесната влажност на въздуха в отвора.


Датчик за температура и влага TS 240 SDI

Качествени методи

Качествените методи не позволяват получаването на точна информация за съдържанието на влага. С тяхна помощ може само да се отхвърли изследвания строителен материал като прекалено влажен.

Метод на полиетиленовото фолио

Използване на полиетиленовото фолио за оценка на влагата

Изрязваме от плътно полиетиленово фолио квадрати със страна около 50cm и с помощта на широка леплива лента ги залепваме херметично към подовата замазка. За по-доверителен резултат залепваме по едно фолио на всеки 50m2 като наблягаме повече на „подозрителните” участъци. На следващата сутрин, след поне 16 часа, отлепваме фолиото и преглеждаме за промени в цвета на замазката в облепения участък, за кондензат по фолиото и опипом търсим разлика в усещането за температура и влага. Ако по някакъв белег намерим разлика, то резултатът е положителен — замазката е още прекалено влажна. Въпреки простотата си, методът е сравнително сигурен поне що се отнася до положителния резултат — ако чрез него се установи наличие на влага, сигурно е, че замазката е прекалено влажна. Но на отрицателния резултат не трябва да разчитаме много — ако не установим влага, добре е да проверим заключенията си с по-точен количествен метод.

Експериментален метод

Около 0,2m2 от подовото покритие (например линолеум) се залепват с стандартното лепило към замазката и краищата се облепват с широка леплива лента. След 72 часа покритието се отлепва и изследва. Ако има следи от влага, некачествена адхезия, незасъхнало или видоизменено лепило, се счита, че влагата в замазката не удовлетворява изискванията.

По същия начин може да се проверява влагата преди грундиране на замазката.

Методът, поради простотата си, е удобен, но неприятни изненади не са изключени. Особено внимание трябва да се отделя при температурни колебания. Може да се прилага само при липса на друг избор.